Потапянето в китайската култура, разходките из древни храмове, ученето на езика в сърцето на китайската столица – всичко това звучи като приключение, нали? Елиза беше част от езиковата ваканция на ЕдуЛаб през 2024 г. и сега ще ни разкаже за преживяванията си от първо лице.
Катрин: Здравей, Елиза, радвам се най-сетне да се видим и да ни разкажеш за личните ти впечатления за нашия езиков лагер в Китай. Ще започнем отначало - какво беше първото ти впечатление когато през август 2024 г. стъпи в Пекин с ЕдуЛаб? Градът успя ли да те впечатли от пръв поглед или те остави с "уау" усещане?
Елиза: Да, време беше. (бел. ред смее се) Ами честно казано, в момента, в който стъпих на пекинското летище, в главата ми се въртеше една мисъл: "Това наистина ли се случва? Нима не сънувам?" Дотогава мисълта да се намирам в такава огромна и вълшебна държава като Китай беше една голяма мечта. Още на летището вече бях повече от смаяна! А за самата държава... и хиляди думи да използвам, не бих могла да опиша красотата и магията на това, което видях там. Хората и дисциплината също ме оставиха повече от възхитена!
Катрин: Ехе, а как ти се стори да да учиш китайски на място, където всичко около теб звучи като урок на живо? Имаше ли моменти, в които се чувстваше като герой в китайски филм?
Елиза: Да уча китайски език, докато се намирам в самата държава, беше повече от вълнуващо приключение. Разбира се, беше и предизвикателство! Смятам, че уроците на място бяха много интересни и ефективни. Определено имаше моменти, които се чувстваха като филм… или по-скоро като сън, защото във филмите има субтитри.
Катрин: Случи ли се да използваш китайския си в реални ситуации? Как реагираха местните, когато им проговори на техния език? Усмивки, шеги, аплодисменти?
Елиза: През цялото време бях супер развълнувана да говоря на китайски, затова не губих нито минута – започнах да практикувам още от началото на полета в самолета! Говорих с много хора, навсякъде. Китайците определено изпадаха в лек шок, когато ги заговарях на техния език. Бяха доста развълнувани и радостни, че проявявам интерес към езика и културата им. Разменяхме си много усмивки и шеги.
Катрин: Освен ученето,не може да подминем и развлекателната част, затова разкажи ни за забавленията, моля :) Кои културни събития или местни традиции те накараха да си кажеш: "Това беше най-якото нещо, което съм правила"?
Елиза: Забавленията определено не отсъстваха от програмата. За мен е доста трудно да отговоря на този въпрос, защото всяка минута от това пътешествие беше едно неописуемо голямо забавление! Останах много впечатлена от къщата за гости, която посетихме в селото Мутиеню. Обстановката там беше като истинска китайска приказка - автентична, сякаш сме се върнали назад във времето.
Много ми хареса и изкачването на Китайската стена – успяхме да я видим от различен ъгъл, тъй като преминахме през нереставриран маршрут! Акробатичното шоу също беше невероятно – даде ми друг поглед към китайската култура. Голямо забавление беше и посещението на Забранения град, където имахме възможността да се облечем в традиционно ханфу – всички много ни се любуваха!
Супер забавно беше и в караоке бара, където упражнявахме китайския си по динамичен начин – чрез песни. А последният ден от приключението ме изненада – успяхме да посетим Световното изложение на роботи. Там видях Китай от друг ъгъл – като бързо развиваща се технологична държава. В този момент си казах: "На какви неща само е способен човешкият мозък!", защото роботите определено ме оставиха смаяна.
Катрин: А общуването с местните хора? Имаше ли запомнящи се срещи или някой, който ти разкри повече за истинския дух на Китай?
Елиза: Общуването с толкова различни на пръв поглед хора беше за мен изключително изживяване. Запознах се с много готини и топло настроени приятели. Срещнах хора, които ме накараха да се влюбя още повече в Китай и културата. Освен това всички ме окуражаваха да продължавам с изучаването на китайски език. Моите нови приятели ми дадоха още по-голям мотив да мечтая да се върна отново в тази невероятна държава...
Катрин: Ах, това може би е най-добрата мотивация за учене на език. Но все пак трябва и да те попитам и за най-трудното предизвикателство за теб – тоновете в китайския или пък опитите да ядеш с клечки? (Или може би нещо съвсем друго?)
Елиза: Хм.. Трябва да помисля, но мисля, че най-трудното предизвикателство беше да се "пречупя" и да говоря на китайски. Моментът, в който трябваше да преодолея страха от грешки – било то в граматиката или произношението – беше истинско предизвикателство. Но тогава си казах: "Няма как да не правя грешки, докато уча. А без опит, винаги ще стоя на това ниво." Събрах смелост и в момента, в който проговорих, страхът изчезна. Понякога грешах, но научих още повече и спечелих ценен опит. А смехът и усмивките са незабравими!
Катрин: Лизи, разкажи на нашите читатели за съпътстващите разходки до култови забележителности? Ако да, кое място ти остави спомен, който няма да забравиш?
Елиза: По време на престоя ни обиколихме множество забележителности: Великата китайска стена, Храмът на Небето, Летния дворец, Забранения град и Бадачу. Преди да замина за Китай не знаех, че някога в Храма на Небето китайските императори са извършвали специални церемонии, за да измолят добра реколта. Затова беше толкова впечатляващо да се разхождам там и да си представям тези ритуали, докато се възхищавах на величествената архитектура. Всяко място ни даде различен поглед към китайската култура. Най-забавно беше пътешествието до планинските манастири в парка Бадачу. Преходът не беше лесен, но гледките си заслужаваха всяка капка пот.
Катрин: Да, на подобна екскурзия най-важното след паспорта в раницата са удобните обувки! С какво те изненада Китай и какво взе за себе си като опит или урок, който няма как да научиш в класната стая?
Елиза: Въпросът е, с какво не успя да ме изненада Китай! Всичко ме впечатли – културата, природата, гостоприемството на местните, модерната архитектура, дори улесненията в транспорта и дигиталните плащания. Най-ценният урок, който научих, е, че опитът прави живота интересен, а ако се страхуваме да опитваме, можем да изгубим много ценни моменти!
Катрин: И последно, но супер важно – би ли се върнала в Китай? Ако да, какво би искала да направиш или видиш следващия път?
Елиза: Несъмнено бих се върнала. С ръка на сърцето споделям, че откакто си тръгнах, не е минал ден, в който да не мечтая отново да бъда там, някои хора биха помислили, че преувеличавам, но наистина така се чувствам. Най-голямата ми мечта е да отида в Пекин като чуждестранен студент. Това звучи почти невъзможно, но вярвам, че с достатъчно усилия и подкрепа всичко е възможно. Надявам се мечтата ми да стане реалност!
Катрин: Лизи, наистина последен въпрос – как беше организацията на ЕдуЛаб за цялото пътуване? Сприятели ли се с останалите участници? И какво би казала на хората, които се чудят дали това приключение е за тях?
Елиза: Хубав въпрос, аз мислено се върнах в Китай и забравихме да споменем за програмата. Истината е, че организацията на ЕдуЛаб беше повече от страхотна! Всичко беше толкова добре планирано – от учебните занимания и културните посещения, до най-малките детайли, които направиха престоя ни в Китай безпроблемен и незабравим. Екипът се грижеше за нас във всеки момент, така че единственото, което трябваше да правим, беше да се наслаждаваме на приключението!
С останалите участници станахме като семейство. Споделяхме заедно всичките си първи впечатления, емоции, вълнения и дори малките предизвикателства. В края на пътуването се чувствах така, сякаш познавам тези хора от години, а не от седмици.
А на тези, които се чудят дали това приключение е за тях, бих казала само едно – не се колебайте! Това не е просто пътуване, а изживяване, което ще ви промени! Ще се върнете с нови приятели, с безценни спомени и с нов поглед към света. А най-хубавото? Ще откриете колко много сте способни да постигнете, когато се осмелите да направите първата крачка... 🚀✨
Катрин: Благодаря ти за отделеното време и за споделените моменти с нас! За нашите читатели, ако искате и вие да изживеете едно различно пътуване в Китай, разгледайте и актуалната ни програма за август 2025г. https://www.edulab-cn.com/patuvai-do-kitai Очакваме ви!
Comments