В първата част на статията https://www.edulab-cn.com/post/културни-особености-на-обществото-и-бизнеса-в-китай-част1 описахме индексът на властова авторитарност. По тази характеристика, Китай се нарежда доста високо и се оказва, че дистанцията на властта там е голяма. В следващите седмици ще се спрем на останалите характеристики, изведени от Хофстеде и интерпретирани през нашия опит. Да припомним кои са те:
Индекс на властовата дистанция - малка спрямо голяма авторитарност на властта
Индивидуализъм спрямо колективизъм
Мъжественост спрямо женственост
Избягване на несигурността
Дългосрочна времева ориентация спрямо краткосрочна времева ориентация в обществото
2. Индивидуализъм спрямо колективизъм
Второто културно измерение е индекс, според който едно общество се стреми повече към индивидуализъм или колективизъм. Една социологическа интерпретация свързва степента на индивидуализъм/колективизъм с това до колко едно общество окуражава и научава индивида да се стреми към групова принадлежност или вместо това - да демонстрира независимост. Това измерение може много лесно да се забележи - най-често в сплотеността на семействата, в училищна среда, при наличие на утвърдени субкултури, общи традиции. Наложено ли е в обществото носенето на ученически униформи, песен на колектива, на нацията, има ли постижения в отборните спортове? Дори по време на размирици или протести - способни ли са хората да протестират заедно в стремеж към обща кауза или за разрешаването на държавен проблем? На организационно равнище можем да изследваме колективизма, когато са поставени екипни задачи или големи проекти. Всички тези отличителни белези са показни за стремеж към хармония и сплотеност. Колективизмът е не просто индекс за измерване на културни особености, но може да бъде и индикатор за лични качества. В западните държави на корпоративно равнище понятието “team player” е добре познато и търсено. Буквално се превежда “колективен играч”. Предполага се, че човек, определящ себе си като “team player”, притежава умението да работи в хармония с останалите хора. А ако успее да се сформира група от такива служители, те значително по-лесно ще се управляват, защото ще работят за обща цел и в разбирателство. Така смятат и китайците и именно затова в тяхната култура се възпитава групата, а не индивидът.
Разбира се, не всеки китаец предпочита да работи в колектив - има и “единаци”. Освен това там живеят и работят и хора от други държави, израснали с други разбирания, ориентирани в индивидуализма. Хора, които предпочитат да говорят за собствените си успехи, без да ги базират на общите. Обикновено те не са съпричастни с групови задачи и предпочитат да работят сами, трудно създават задълбочени контакти в работа и се стремят към лични постижения. Това не означава, че те няма да бъдат успешни, но в страна като Китай, където са изявени противоположни ценности, със сигурност ще изпъкват и няма лесно и безпроблемно да се впишат. Тяхната гледна точка се разминава с тази на колективистите, които виждат себе си като част от нещо по-голямо.
Защо това може да е проблем? Групата ще казва “ние” сме постигнали това за всички, а индивидуалистът ще каже “аз” постигнах това за колектива. Това може да прозвучи високопарно и дори надменно, а от там да доведе до изолиране на индивида от групата и неумение да се усвои груповата динамика и да се работи с останалите.
Нека да обърнем внимание и на колективизма сред ръководството в бизнеса. Успешният ръководител и бизнесмен в Китай е този, който умее да създава мрежа от контакти и принадлежи към съюз. Това звучи като навсякъде по света, нали? Да, но всъщност има една съществена разлика. Китайският бизнесмен е такъв, който взима решения и ръководи за интереса на групата, а не е част от нея заради дивидентите, които ще извлече. Освен това китаецът ще предпочете да работи в съюз с познати и рядко ще е склонен да “изневери” на кооперацията си с вече изпитани партньори. Доставчиците не се сменяват - участниците в снабдителната верига са едни и същи и проучване за нови не е типично, дори когато старите сгрешат.
Партньорите в един бизнес съюз са склонни да прощават грешки и са по-толерантни, именно защото ценността на това да бъдеш част от колектива и да си лоялен, е огромна. Това е страхотно и всяка общност, не само в бизнес среда, се стреми към такива отношения.
От такива взаимоотношения можем да извлечем и някои негативи. Близостта и кооперативността в работата предполагат и склонност да правиш услуги или да “връщаш” такива. Затова трябва да очакваш, че в Китай ако заради теб се направи компромис, ти трябва да си готов на същия, а дори и по-голям. В случай, че откажеш - можеш да настроиш иначе приятелския съюзник срещу себе си. В България също се наблюдава това явление и всички добре боравим с него, а тези, които не умеят, обикновено остават назад или неуспешно се адаптират.
Нека направим превес между колективизма и високата степен на авторитарност в Китай. Тези, които са успели да извоюват авторитета си и са на високи позиции в обществото, вземат решения и определят посоката на развитие в бизнеса. А групите, състоящи се от лица с власт и позиции, са огромен фактор в икономиката и китайският бизнес и до голяма степен чертаят икономическия растеж в страната. Това прилича ли на ситуацията в България? Каква е степента на колективизъм у нас според теб?
Източници:
https://www.managementstudyguide.com/hofstedes-cultural-framework-as-applied-to-china.htm
https://www.hofstede-insights.com/country/china/