Защо казах „да“ на китайския език? – интервю с Ванесса Терзиева, част от преподавателския колектив в EduLab
❤️ Как един език може да те отведе чак до Шанхай… и до любовта? Запознайте се с Ванесса – един от преподавателите по китайски език в EduLab! 🇨🇳 В това интервю ще ви разкажем за живота в Китай, културните изненади и една специална сватба, в която се срещат българските и китайските традиции. Любопитни сте как започва всичко и как китайският език променя живота ѝ?
Катрин: Ванесса, здравей! Преди да стигнем до най-вълнуващата част – сватбата, нека се върнем в началото. Как се появи китайският език в живота ти? Имаше ли момент, в който усети, че това е твоето призвание?
Ванесса: Честно казано, започна като поредното предизвикателство. А аз обичам предизвикателствата и когато съобщавах на хората около мен, че ще уча китайски, те казваха с усмивка: „Ей сега вече ще си намериш майстора!!!“ Но това ме мотивира да им покажа, че няма невъзможни неща, а с малко усилия и постоянство открих, че и „най-трудният език на света“ има научаване, стига да знаеш върху какво да се фокусираш.
Сега и учениците ми откриват, че не е чак "нещо от друга планета", но не бързаме да споделяме с „външни хора“ лесното в езика, за да можем първо да се поусмихваме самодоволно на своя страна всеки път, когато някой възкликне: „Ехаа, ти знаеш китайски!“ Мисля, че всяко нещо може да се обърне от сложно на просто, без да загуби от магията си.
Катрин: Така е, съгласна съм и аз. С правилна нагласа, писане на домашни и готин учител, се случват нещата ;) А, спомняш ли си първия път, когато чу китайски – как ти прозвуча?
Ванесса: Всички като малки сме гледали кунгфу филми. И аз също гледах как героите всеки път казват „ха“, „ху“, „уа“ след всеки юмрук, после казват и нормални реплики, които обаче пак така ми звучаха. Сега вече разбирам логиката на езика, но все още ми е забавно да си представя как звучи китайският за хората, които никога не са го изучавали. Сигурно им звучи доста различно и странно.
Катрин: Имаш ли си любима китайска дума или израз, който ти е на сърце? Кажи ни го и ни разкажи защо.
Ванесса: Ех, Катрин, не очаквах този въпрос, любим израз... Конкуренцията е голяма, но да вземем например думата „хуа“ (花). Означава хем „цвете“, доста мило, хем може и „снежинка“ (щото снежно цвете). Като се омацате до ушите с някоя китайска манджа, китайците пак мило казват „сяо хуа мао“ (小花猫), т.е. направил си се на „шарено коте“. Не на последно място, „хуа“ означава и „харча пари“, та употребявайте отговорно, че в Китай е лесно човек да се захласне по цветята.
Катрин: Хаха, да. Аз в началото също се чудех каква е логиката между цвете и харча, мислех си за асоциацията, че да харчиш пари, е като да береш (и хвърляш) цветя. Но това за котето не го знаех. Много сладко. Кажи ни сега, как от ученик стигна до това да учиш магистратура в Шанхай – звучи като филм направо!
Ванесса: Ами, всъщност открих, че доста млади хора започват да включват Китай в плановете си още от гимназията. Аз самата предпочетох първо да изградя добра основа по китайски тук, в България, преди да събера увереност да кандидатствам в китайски университет. Макар че има програми на английски език и броят на чуждестранните студенти в Китай непрекъснато расте, за ежедневните задачи китайският е просто незаменим!
Разбира се, човек може да напредне много и на място, в университетската среда се учи бързо. Но когато вече имаш стабилна основа, адаптацията е доста по-лесна. Затова смятам, че е много полезно да започнеш да учиш езика предварително, най-добре с преподавател, който говори родния ти език и може да ти обясни нещата по разбираем начин.
Катрин: Добре, разкажи ни малко от кухнята – как минава един твой ден там?
Ванесса: Доста разнообразно – часовете са си часове, нито твърде заето, нито твърде свободно, между тях имаме избор между много местенца за хапване и за отдих. Китайските кампуси имат наистина красиви библиотеки и паркове. А остане ли ни дори един свободен следобед, гледаме с колегите веднага да се втурнем към някое неизследвано Шанхайско кътче – а такива винаги има.
Разбира се, експедициите ни стигат и до съседните традиционни градчета и големи градове, тъй като университетите в Китай често организират мероприятия и екскурзии за чуждестранните студенти, включително и за сближаване с китайските колеги. Никак не скучаем, тук е динамично и всеки ден носи безброй приключения.
Катрин: Имало ли е момент на „Уау, това е толкова различно от България“?
Ванесса: Хаха, всички българи в Китай имаме такива моменти, наистина е редно да се записват. Някои забавни реакции са: „Виж, виж, една обърната плочка няма“ или „Ама как ще ям фъстъци с клечки“.
Най-голяма разлика виждам в това как, когато излизаш от вкъщи, не носиш портмоне или чанта, защото всичко е в телефона ти – плащаш навсякъде с него, записваш си час за каквото и да е, резервираш входни билети, поръчваш в заведение още преди да си стигнал в него, пазаруваш – и всичко може да ти бъде доставено до входната врата.
Малко ставаш мързелив де – като караш „баткото с доставките“ да ти носи четка за зъби от кварталния магазин до вас, а като ти звънне да ти каже, че няма розова, ти му казваш – зарежи, донеси дъвки – и той винаги ти изпълнява капризите. Впрочем много ни впечатлява и как местните плащат с лицето си, но ние с чуждите си муцунки нямаме тази функция засега, хаха.
*Сладолед с Ханфу **С Диди такси из Китай ***Бянгбянгмиен от Сиан – реално направо падаш в купата - личен архив Ванесса
Катрин: Свикна ли вече с живота в Шанхай или още успява да те изненада с нещо?
Ванесса: Шанхай е ниво „лесно“ в играта по свикване с Китай. Той е лицето на Китай за пред останалия свят, много е международен и „преведен“, предразполага китайското приключение да започне именно от него.
Но, за да се види традиционният и пъстър Китай, е необходимо да се посетят и други градове и селца, за да стане още по-пълна представата ни за него.
*Храмът Дзин'Ан в Шанхай **Караоке вечер *** На плаж в Сямън
Катрин: Как китайският промени живота ти – честно?
Ванесса: Ами връчи ми една огромна нова част от света, с нейните философия, култура, любопитности, и каза: „Използвай наученото и се забавлявай“.
Сега чувствам, че имам едно ново свое „някъде“, където мога да се движа свободно и да общувам уверено именно благодарение на китайския език – а не трябва да се ограничаваме, като си мислим, че този език е полезен само в рамките на една държава или един континент дори. Не на последно място, така се стекоха нещата, че тук открих и любовта, а каква по-хубава промяна от това?
Катрин: Ех, много мило, как се променя гледната точка от ученик до преподавател ?
Ванесса: Пак се доказва мъдростта, че едно нещо се научава най-добре, когато го преподаваш. Преди учех за изпити, сертификати, оценки, трябваше много бързо да усвоявам новия материал и нямах време да задълбочавам. А сега, когато преподавам, се хващам, че се подготвям за всеки един детайл и за всяко питане, което може да възникне. В урока, разбира се, винаги се задават и нови въпроси, след които пак се изстрелвам да си проверявам и обяснявам думи, граматики.
Готиното е, че не съм се замисляла по всички от темите, които са интересни на курсистите ни и чрез нашите уроци имам стимул да се обогатявам и развивам постоянно.
А и най-готиното - в ЕдуЛаб учат хора от най-различни сфери на живота и споделят разнообразния си опит с Китай и света – дали покрай хобита или заради професия. Така се получава един много интересен и взаимен учебен процес. И въпреки, че се е случвало да имам часове до 4 през нощта, уроците винаги са ме вдъхновявали и мотивирали. Тук искам и да благодаря на цялата школа за тази възможност. Чудесно е да можеш онлайн да преподаваш от всяка точка на света, съчетавайки любовта към езика с професионалното развитие.
Катрин: Ехее, ще предам на Майк милите думи. Неси, а имаш ученици, които са с теб от години – какво означава това за теб?
Ванесса: Да, наистина не се уплашиха тези ентусиасти, хахах. Аз никак не им спестявах обемите с информация, но учениците, с които сме се трудили заедно, сега се радват на плодовете на уроците и приятелството ни. Например, когато се е случвало да идват в Китай, винаги имат на кого да разчитат при нужда. Читателите ни може би знаят, че нашият лагер в Китай свършва именно при мен в Шанхай и винаги се радвам, когато се съберем и вечеряме заедно или отидем на караоке. Така уроците буквално напускат пределите на онлайн класната ни стая, виждаме се наживо и се забавляваме. Заедно създаваме нови приятелства и безброй спомени.
Поддържаме и много силна връзка в групите, споделяме любопитни истории кой, къде и как е успял да приложи наученото или къде е забелязан някой йероглиф в дивото – и съответно той бива изловен и пратен в чата. Пишем си за рождените дни на децата, честитим си български и китайски празници и на двата езика. Изобщо сме си сформирали една общност със специален пропуск – да подходиш с желание към китайския.
Катрин: Така е, после дълго разказваме за веселите случки. И в тази връзка, с какво ти се иска учениците ти да си спомнят за теб след време?
Ванесса: Аз примерно помня своите преподаватели от университета с историите и шегите, които са ни разказвали и съм записала в тетрадката си – да ми е весело, докато преговарям. Надявам се и мен така да ме запомнят нашите курсисти с преживяванията, за които им разказвам покрай урока, а не с „Как се чете този йероглиф?“. И дано покрай спомените за мен изпратят по някое българско кисело мляко и сиренце, че тук с монголските не е съвсем същото.
Катрин: Доообре, вече знам какво да ти донеса тази година като се видим в Шанхай. Неси, едно пиленце ми каза, че имаше много специално събитие наскоро… Ще ни разкажеш ли малко повече за сватбата в Китай?
Ванесса: Тези пиленца много далече стигали! 😊 Китайците подхождат към сватбите както към всичко останало – трябва да е стегнато, ефективно, за всеки детайл си има отговорник, много професионални снимки, а за храната е помислено най-внимателно – минимум 20 блюда на маса. Дори и да харесваш малка сватба, след поканата на всички роднини ще трябва да промениш представите си за „малка“.
А след като приключи церемонията, младото семейство трябва да обиколи масите за наздравица лично, така че тежко му на младоженеца с китайската ракия байдзю, булката може да си вдига тостовете и с кокосово мляко. Но ще ви разочаровам – няма танци, но пък има мноооого песни. Цялото чудо приключва след един голям обяд и гостите се прибират. За вечеря семейството може вече да си се прибере вкъщи по анцуг.
*Като успешен завършек на традициите в сватбения ден, младоженецът обува булката си и може да я отнесе в новия дом - Личен архив Ванесса
Катрин: Е как без танци.. наистина е различно. Имаше ли „уау“ моменти от китайските традиции?
Ванесса: Сватбата си беше по-скоро модерна, отколкото строго традиционна – повечето китайски сватби вече се правят по този начин. За повечето китайските традиции бях подготвена, но това, че гримьорката пристигна у нас в 4:30, за да сме готови за фотосесия с шаферките в 6:00, със сигурност ще шокира много некитайски хора, хаха. Та това момиче стои редом с булката до края на събитията, тъй като в специалния ден се сменят червена, бяла и коктейлна рокля – абсолютен минимум.
Повечето китайски сватби се планират около Китайската нова година или друг голям празник с повечко почивни дни, като, разбира се, се подбира късметлийска дата по китайския Лунен календар. Така че 辛苦了 за сватбените екипи в този съдбоносен месец! Иначе има много интересни традиции, които не сме приложили на практика в нашето събитие, но ще ви разкажа за тях със сигурност в часовете ни.
Катрин: Ехх, добре. Ще се запиша отново на уроци, само, за да разбера повече. Последно, как се съчетаха българската и китайската култура в този ден?
Ванесса: Помъчихме младоженеца с български скоропоговорки – със сигурност българска булка не се дава ей така! Трябват поне шестдесет и шест шишета и един Петър плет да плете. Наместо питка пък младоженците хапват кръгли топчета от лепкав ориз с пълнеж от сладък сусам (тан-юен) – символ на семейната заедност и сладкия съвместен живот.
А да, и по възможност всичко е в червено за късмет – но това ни е известно и от други празници и обичаи.
*Свекървата приготвя за младоженците наситените със символика и сладък черен сусам топчета тан-юен - Личен архив Ванесса
Катрин: Имаше ли нещо, което те изненада в реакциите на семействата?
Ванесса: Беше много забавно, като си учеха взаимно имената – българските сватбари дори опитваха да си измислят китайски такива, но в крайна сметка и двете страни се представиха достойно и си общуваха с истинските имена. „Р“-то е много трудно за китайците, но пък звучи сладко. А реакции – колкото искаш, и снимки също! Все пак в тази конкретна част на Китай няма много чужденци, а изведнъж ти идват едни българи и вдигат сватба .
Даже за кратко станахме звезди в китайския ТикТок (Доуин) заради папарашко видео от мястото на събитието, хаха. Да е документирано, че сме били първи там поне!
Катрин: Охо, след интервюто ще ми го покажеш. Благодаря ти много за отделеното време и снимките, Неси. За финал, ако все още някой се чуди дали да започне китайски – какво би му казала? И защо би препоръчала нашата школа?
Ванесса: Ами много е цветно да се учи китайски, весело ни е в часовете, сплотено – хората се обединяват покрай ученето. Трудното обаче със сигурност не е в граматиката, както е при западните езици, които сме изучавали. На китайския му казват език на бебетата в това отношение. И най-важното - всъщност китайският никак не е невъзможен за научаване – има си техники и логика, а и трикове върху какво да наблегнем и кое не е толкова важно да запомним. Тук идва ролята на учителите и затова е хубаво, че преподавателите в нашата школа са хора с активен опит с Китай.
Винаги имаме много интересни теми на разговор, а за много от курсистите това си е седмичното им разтоварване. А на всички, които четат това интервю, казваме: заповядайте при нас в EduLab и открийте колко вълнуващо може да бъде изучаването на нов език! Пък от приказка на приказка… никога не се знае къде може да ви отведе той. 😉
П.С А ти готов ли си да опиташ нещо ново? Разгледай курсовете ни по китайски език и избери своето ниво. https://www.edulab-cn.com/regulyarni-kursove Независимо дали започваш от нулата, или искаш да надградиш знанията си, ние ще ти помогнем да направиш следващата крачка.
Коментари