Първи източници на традиционната китайска медицина
Оракулското костно писмо (китайски: 甲骨; пинин: jiǎgǔ) е най-старият култивиран текст, открит в Китай, датиращ от времето на династията Шан (1600 –1046 пр.н.е.) То представлява части от волски плешки, черупки на костенурки, черепи на елени и кости на други животни, които са били използвани за гадаене, както и за мемоари на кралското семейство и кралската аристокрация по времето на династията Шан.
Писмен източник от това време, който сочи към зараждането на древната медицина, е йероглифът за „болест“ (първата пиктограма отляво в таблицата по-долу). Той се състои от два елемента – „човек“ – лявата част на знака, и „легло“ – дясната част. Значението му е човек, който лежи на легло. Има четири малки черти, които обграждат компонента „човек“.
Различни хипотези имат различни предложения какво означават тези черти или точки, но повечето подкрепят идеята, че това са капки пот или капки кръв. Съответно тяхното значение е, че пациентът се поти или кърви, следователно е принуден да е на легло.
1. 2. 3. 4. 5.
Надпис върху оракулска кост
Надпис върху антични бронзови предмети
Опростена форма на 大篆 – голям печат, възприет около 213 г. пр.н.е. по време на династията Цин с цел стандартизиране на писмеността
Знак в Кангши Цъ Диен – речник, кръстен на император Кангши, който през 1710 г. нарежда съставянето му
Днешният знак
Корените на акупунктурата (иглотерапията) също може да бъдат проследени до династията Шан. В таблицата по-долу – първият квадрат отляво – можем да видим пиктограма на лечение с акупунктура. На пиктограмата може да се разпознае остър инструмент със стрела, който би могъл да бъде примитивна бронзова игла. Според известния китайски учен ортопед Ху Хусуан „това е човек, държащ остър инструмент в ръката си, пронизващ болен човек в корема“.
Тъй като хората от династията Шан не са били известни като шивачи, се предполага, че горепосочените игли са били използвани за медицинско лечение. Допълнително речникът от династията Хан определя предмет, наречен „биен шъ“ като „вид камък, използван за лечение на болест чрез убождане на тялото“. Тъй като няма документирано свидетелство за акупунктурните точки по това време, почти сигурно е, че камъните „биен шъ“ са били използвани за отстраняване на гной, кръвопускане и може би за други хирургични терапии. Много вероятно е тези медицински практики да са случайният произход на акупунктурата. Случаен, защото хората от това време може да са се натъкнали на наблюдението, че стимулирането на определени места по тялото предизвиква по-широк възстановителен процес и физически реакции, отколкото простото отстраняване на гной или кръв биха довели.
От същият период в село Тайси, провинция Хъбей, са открити и три „сърпа“ в комплект с медицински материали, които са били изработени от камък, с дължина 20 см. Предполага се, че те са най-ранният хирургически скалпел в света. Днес те може да бъдат видени в музея Хъбей в Шъдзяджуан, Китай.
Ако искате да разберете повече за традиционната китайска медицина, запишете се на БЕЗПЛАТЕН уебинар на живо с Яна Спасова и ЕдуЛаб на 20. януари от 19:00 тук: https://forms.office.com/r/1e7sQAQANd
Източници:
(1) „История на TКМ“ - презентации на студенти от Медицинския факултет на Шенженския университет с лектор Яна Спасова, Китай, 2016 г.
(2) Buck, Charles (2015). Acupuncture and Chinese Medicine: Roots of Modern Practice. London: Singing Dragon
(3) Unschuld, Paul (1943). Medicine in China. London: University of California Press, Ltd.
(4) Wang, Zhen'guo/ Chen, Ping / Xie, Peiping (1999). History and Development of Traditional Chinese Medicine. Beijing: Science Press
Comments