top of page

Запознайте се с Методи Негревски - Майк, съосновател на ЕдуЛаб

Актуализирано: 11.12.2023 г.


A man and a giant plastic oyster

От музикалната сцена до преподавателската катедра, от Кюстендил през Германия, Австрия, Англия и Сингапур до Китай. От брокер на ценни книжа до предприемач и иноватор в сферата на онлайн езиковите курсове в България. Винаги в добро настроение и с усмивка на лице, в следващите редове ще си поговорим съвсем открито за пътя на Майк, ежедневието му в Китай и плановете за бъдещето. Той се разрови и из дълбокия архив, за да извади интересни и скъпи снимки, защото самите те разказват безкрайни истории и показват красотата и пъстротата на Изтока.



Катрин: Здравей, Майк, аз също обичам да пътувам и затова започвам именно с този въпрос - ти си пътешествал из най-различни дестинации, разкажи ми кои са местата, които най-много са те впечатлили и защо?

Майк: Здравей. Да, пообиколих и продължавам да проучвам непознатото за мен по света. Правя важна вметка тук - почти всяко мое пътуване в чужди страни е с продължителност от поне месец. Това предполагам е причината да мога всеобхватно да погледна живота на хората и социалната система на дадено място. Предпочитам да ходя на места, където имам приятели. С тяхна помощ разбирам и започвам да усещам, какво е то да се живее там. След това, дори бидейки в страна, в която не познавам никой, на базата на опита от предишни пътувания, имам шанс да погледна зад кадъра, който наблюдавам и да почувствам или дори да си обясня това, което се случва. И сега конкретно на въпроса: най-притегателна за мен е Азия. Източният континент е специално усещане. В това усещане са преплетени фактори като природа, природа и човек, а тук следва социална среда и инфраструктура. Не казвам, че всичко е перфектно или по-добро. По-скоро виждам хармония и уединение с природата, така се появява положителната емоция, която Азия носи. Честно казано за мен, историята не е нещото, което е примамливо, може би защото е отминало като събитие, а аз обичам да живея в настоящето и да гледам към бъдещето. Хармонията с природата и начинът, по който обществата в Азия се сливат с нея, са най-важните за мен.

Конкретните места, които харесвам са красотите на Съчуан и дълбочината на Монголия, уединението с тишината в Индонезия, обикновеността на Филипините и Виетнам. Следва да споменя и Тайланд, Сингапур, Малайзия и тн. Все цветни местенца с непоправим дух и виталност.


Катрин: Ехее.. супер! Особенно е твоето разбиране за света и начина, по който гледаш на заобикалящата среда, а защо избра Китай? Какво те грабна в тази далечна страна?


Майк: Китай избра мен! Аз прекарах един среднодълъг период в Сингапур и от тогава все мечтаех да се върна. Преди да стъпя там през далечната 1997 година, аз никога не бях ходил в страна от Запада, бях обиколил само целия бивш социалистически съюз. От него бях най-силно впечатлен от тогавашната Чехословакия. Идвайки в Сингапур видях такива технически постижения - електронизация, инфраструктура и архитектура, всички индустрии в сферата на услугите също бяха развити на много високо ниво. Всичко това беше различно не само за българското общество тогава, но за Германия и за Англия, където по-късно 2001-2007г. заради магистърското ми образование " Финансов мениджмънт" и работа прекарах общо 6 години. Бях прекарал в работни ангажименти и по 1 година в Чехия и Австрия, но и те не можеха да се сравнят с Изтока. Общо взето, може би над десет години им бяха нужни на Германия и Англия да настигнат Сингапур.

Затова и реших да си потърся работа в тази напреднала азиатска държава. През 2007г., късметът ми се усмихна и се отвори работна позиция за мен, обаче в Китай. Аз я приех, обещавайки си това да бъде само временна стъпка към мечтаните Сингапур или Хонконг. Пристигайки в Китай през 2007г. само за няколко месеца си промених решението и не погледнах назад. И така е то и до днес.

Какво ми харесва ли? Ще повторя някои точки отгоре - хармонията в обществото, усмихнатите хора и начина, по който хората реагират на неизбежните трудности от всякакъв характер.



Катрин: Как се чувстваше в началото? Беше ли ти трудно да се адаптираш? Как тези 17 години те промениха? Какво от живота там те промени?

Майк: Чувствах се само готино (смее се - бел. ред.) Идвайки от западна Европа директно тук, първото което ме “срази” положително беше факта, че сутрин много рано, отивайки на работа, вместо студени и безразлични лица, виждах и още виждам весели, динамични усмивки, и едно такова спокойствие у хората - една синергия, че всички сме заедно. Това е нещо, което навярно хора, които обитават западни култури и са били само за две седмици някъде из Азия, навярно не биха ме разбрали. Как е възможно човек да се движи сам, отивайки някъде по задачи, а в същото време да показва, че е част от цялата тази социална среда и общество? Но аз го почувствах точно така и до ден днешен за мен все още е валидно. Присъствието за единност и хармония в обществото са неща, които ме привличат и аз нямах нужда да се адаптирам към тях. Беше ми нужно само да науча езика. Бих казал, че тези 17 години в Китай ме съхраниха, а не промениха. Случвало се е приятели да ми споменават, че представям нещата такива, каквито може да се случват само в приказките, че разказите ми звучат "твърде добри, за да са истина" Но защо ми е да ги лъжа?

Животът тук ме промени с това, че установявайки се на чуждо и огромно място като Пекин, трябва непрекъснато да изграждам нови приятелства. Затова аз съумях да запазя онази динамичност и любознателност към новостите, каквато е характерна за тийнейджърите. И това е много зареждащо. Още не искам да се разделям с тази особеност, според мен, тя е нещо като еликсир за подмладяване. :)



Майк: Искам и една смешна история да ти разкажа. През първата година от живота ми в Китай, двама приятели ми дойдоха на гости. Излезнахме навън, хапнахме в ресторант, пийнахме в един бар, изкарахме си подобаващо и решихме да се прибираме. Викнах такси и му казах адреса със самочуствието на човек, който вече говори китайски език. Качихме се в таксито и аз направих грешката да заспя. Когато се събудих с изненада и ужас установих, че шофьорът ни е закарал до летището, а не до квартирата ми... В голяма каша се забъркахме, защото нямахме и пари за такси наобратно. Ама какво летище, какви 5 лева?? Нямахме нито куфари, нито чанти, как реши този човек да ни закара там, нали ужким на китайски му казах адреса, се маехме ние. Е, оправихме се, но и до ден днешен се чудя, дали пък китаеца не ни беше врътнал, типично български номер с това такси, за да вземе повече пари. Но тази ситуация ме мотивира да науча перфектно езика, за да не бъда приеман просто като чужденец.


Катрин: Ха-ха, ами да не си заспивал. Майк, а какво сравнение може да направиш с живота в България? Разкажи ни малко и за културата в тази древна страна. Какъв всъщност е обикновеният китаец? Какви са мечтите им и болежките им?

Майк: Има ред детайли, за които мога да говоря дълго. Най-важното е, че двете култури в ядрата си са много близки. И все пак имат разлики в:

  • Как се отнасяме с проблемите

  • Как дефинираме що е щастие и що е хармония

  • Как се грижим за себе си

  • Как откликваме към природата

  • И вече тривиалностите от типа: как готвим, с какво се храним, как се обличаме (не говоря за мода, а за функция на дрехите) как се лекуваме, как правим бизнес, как се учим, как слушаме, как се отнасяме към по-възрастните, как взимаме важни житейски избори или за маловажните ежедневни решения …

За кое да говоря? Може би най-практично и полезно ще бъде да разкажа как се грижат за себе си местните.

За мен беше голяма изненада да разбера, че ходенето на масаж и акупунктура не се прави само когато имаме нужда, а е навик, който хората практикуват, не само като начин за поддържане на тонуса на организма, но и като начин за социализация и срещи с приятели.  

Ходенето на цял масаж на тялото или частичен масаж на ходилата или на главата и лицето е задължителен ежеседмичен ритуал. В Китай е типично, ако скоро не си се виждал с приятел, точно такава среща да си направите, за да се видите и да отидете заедно на масаж на ходилата. Така в салона за масаж в продължение на поне два часа ще си говорите, разнищвайки нещата от живота, докато си почивате активно. Хем полезно, хем приятно.

В такива центрове е тихо, само лека музика се чува на фона на вашето присъствие. Обслужващият персонал ще ви донесе чай и плодове, и дори малки снаксове като сухо месо или бисквитки. Ще ви предложат да облечете пижама, за да може тялото да се отпусне и да почувствате истинска релаксация. В големите салони може да получите и акупунктура за тонизиране на тялото, но и за лечение.


Относно спорта, сутрин в 6:00 предимно пенсионери, поради наличието на време, излизат в парковете или пред блоковете на спортните площадки и тренират понякога с часове. Задължително е около всички междублокови пространства да са направени обособени места за спорт. Интересно е да добавя, че уредите и съоръженията на тези площадки се чупят поради естествената амортизация от използването им, а не заради други причини. През целия ден и навсякъде из парковете можете да видите и хора, които практикуват Тай Чи. Вечерно време игрищата са препълнени с млади хора, които не само тичат, но и играят футбол, баскетбол и др. Китайците обичат да спортуват и да се чувстват добре. Във всеки удобен случай заменят градския транспорт или кола с велосипеди.


Друга важна особеност, която държа да подчертая е, че местните рядко се тревожат за дреболии и бързо прощават за малките грешки, които неминуемо се случват в ежедневието. А какво по-хубаво за здравето от това?

Катрин: Така и трябва да бъде, не случайно на китайски думата 身体 [shēn tǐ] означава и здраве и тяло, едното не може без другото. Сподели малко повече и за твоето ежедневие? С какво се занимаваш и как преминава един твой ден?

Майк: Катрин, ти си била в Пекин и знаеш, че тук хората стават много рано. Закусвалните и малките магазинчета на улицата отварят в 4:30 сутрин и обикновено от 5:30 до 6:00 са пълни. Следва пътуване с метро до работното място. Повечето хора в града започват работа между 8:00 и 9:00 часа. На обяд имат поне 60 до 90 минути почивка, моята е 150мин между сесиите.

Преподавам финанси и счетоводство в различни пекински университети, лекциите ми започват в 8:00 часа. Този график много ме устройва, защото от както се помня се събуждам рано, а след това обичам веднага да излезна навън, за да поема част от тишината на мегаполиса.

Края на работния ден е между 16:30 и 17:30 часа. На път към дома често се виждам с приятели. Допълнително към този навик за ранно събуждане, трябва да споделя, че китайците си и лягат рано. Да, рано и противно на очакванията, че големият град не спи! В 22:00 една голяма част от обществото вече сънува. Тази привичка в началото ме озадачи. Моят биологичен часовник и навици преди сън ми показват, че 23:00 или 23:30 е най-подходящото време за лягане, но китайските ми приятели продължават да ми се карат за това нарушение ха-ха.

Както казах, два пъти в седмица отделям време за себе си с традиционна акупунктура, масаж и фитнес. Хобито ми е музиката, свиря на китара, старая се поне три пъти в седмица да репетирам.

Разбира се, няма как да не спомена и за последното ми хоби - да мотивирам повече българи да учат китайски език и да разберат за възможностите за висше образование в Китай, затова отделям и доста време с школата. Графикът е пълен, но аз обичам новите предизвикателства и срещите със свежите курсисти на ЕдуЛаб.

Катрин: Няма скука в твоя ден. А, като преподавател какви са впечатленията ти за китайските студенти? Как учат, как се подготвят за изпити и какви са техните вълнения?

Майк: Ами готини са! Много весели, любознателни, отворени и чисти души. Засмяни и искрено усмихнати, това прави работата и времето с тях забавно и леко. Наблюдавайки ги през годините, ми прави впечатление, че запазват тези характеристики, въпреки глобалния свят и новите тенденции.

Виждам, че са изобретателни, напористи да демонстрират знания и безстрашни да се впуснат в предприемачество, което е похвално.

Всъщност китайците са дръзки да участват в надпревара, която би им осигурила материална независимост. Статистически, китайците са по-смели и приемат по-комфортно нестабилността или неизвестността, която предлага всеки бизнес, и/или инвестиционен проект.

Дали това е така и в България сега? Мисля, че до 2000-та година това бе по-скоро изключение за младите хора. Тук младежите са ориентирани и информирани, имат ясни планове и интересни стратегии. Една причина за това е, че икономическият статус на гражданите се вдигна много в последните години. Затова и бизнесите разпознаха нуждата да работят с млади специалисти, на които да им се даде шанс да развият проекти, които те сами са дефинирали. Това дава тласък и оформя профила на младежите тук. В същото време културните измерения в обществото налагат не императивно, а чисто социално прието, младоците да се вслушват в позицията на възрастните и/или имащите високи позиции в обществото. Така една инициатива има шанс не само да бъде иновативна, но и да бъде под надзора и мъдростта на по-възрастните, каква по-добра комбинация и гаранция за успех?

Катрин: Това е доста интересно, за жалост, понякога при нас младите действат вироглаво и не слушат "опита" ... поне докато не се опарят. Ти как виждаш твоя живот след 10-15г. Къде планираш да бъдеш в Китай или България, или може би в друга точка на света?

Майк: Планирам да бъда и тук в Китай, и в България, както досега. Всичко, което правя подсилва тази моя мисия. Съсредоточил съм да изградя мост между двете страни, за да развием по-силни партньорства, бъдещи проекти и тн. Мечтата ми е да осъществим и повече инициативи за културен обмен и образователни програми. А, и да опознаем и двете страни, Китай е чудесна дестинация за туризъм за нас българите, същото важи и за България за китайците.



Катрин: Стискам ти палци, това са смели, но и постижими цели. Един важен въпрос - от твоя житейски опит, какво би посъветвал хората в България и най-вече младите?

Майк: Да пробват много нови неща докато още не ги е заболял кръста. Да поназнайват от много домейни на науката и да развиват любими дейности и интереси. Така ще им бъде по-лесно да намерят себе си и да правят нещата, които харесват. Това е тайната за щастие, за чувство за удоволетвореност и за положителни обитатели на земната повърхност, с което ще допринесат планетата да стане по-добро място за тях и тези след тях.

Нека не забравят, че светът и неговата красота не се намират само на Запад. А, ползвайки езици от различни езикови групи ще ги направи граждани на Земята и ще им даде една холистична представа за реалността, която обитават.

Катрин: Дано те послушат. Благодаря ти за отделеното време. Последни думи за финал?


Майк: Китай е толкова разнолик, страна с култура, която много прилича на българската. Все пак има какво да научим от нея, често се замислям, че може би е задължително да го направим. Има какво да вземем и да извлечем като полза за самите нас.

Честно казано, аз някак си не гледам на Китай през призмата на културното наследство. Въпреки, че приносът му безспорно е огромен, аз гледам практично на нещата. Струва ми се, че след овладяването на английски език или испански език, владеенето на йероглифен език е следващия много разумен ход. Но като се замислиш, кой йероглифен език да избереш? Може би един от най-старите, дал основа на много други азиатски езици?

Скъпи читатели, приятели и курсисти, използвайте всяка възможност да пътувате до чужди и далечни култури. Учете чужди езици. Донесете най-готиното и полезното от тези далечни места и езици - нещо за вас и вашите семейства и познати. Само така ще откриете нови хоризонти и нови мирогледи, които един ден ще бъдат и най-незабравимите ви спомени.

Катрин: Напълно съм съгласна, според мен четенето на книги и пътуванията оформят най-ярко и дълбоко характерите ни.

Все пак, какво най-обичаш от китайската култура - храната, калиграфията или? Кажи ми и какви хобита имаш и как ги разви или забрави в Китай?

Майк: Храната! Толкова вкусна, ароматна, разнообразна и добра за стомаха. Моите любими зеленчуци са йомацай油麻菜, 芥菜,笋. Трябва да преосмислим как се храним и как какво ядем. Китайците отдават голямо значение на трапезата и я приемат като лекарство и инструмент за добро здраве. Вярват, че всички болести започват от стомашно-чревен тракт и затова рядко ядат студени или ледени храни, за да не го изстудят и разболеят. Една малка, но съществена разлика в най-основните навици на хранене - консумирането на храна се случва в точно определени часове и това никога НЕ се променя. За повечето китайци закуската е в 07:00, обяда е между 11:30 и 12:30, а вечерите са до най-късно 19:00. И знаеш ли, повечето гостилници и ресторанти след 19:30 чистят и се приготвят за затваряне. 


Относно хобита, аз споменах, че свиря на китара. И на китайска земя не съм забравил за струнния инструмент. Някога в България с моите колеги от нашата банда Ентусиаст имахме супер шанс да присъстваме на българската рок сцена под егидата на BG Рок на Георги Минчев. Имахме нашето време и нашата звезда грееше от високо. За музикантите Китай също е прекрасно място да намерят работа и удоволствие от това, което практикуват като професия. Имам щастието да познавам няколко български музиканти в Пекин, те са наистина щастливи, успешни и прославят родината ни.



Майк: Благодаря ти Катрин, благодаря и на нашите читатели и ученици за времето, което отделихте, за да прочетете моето интервю, надявам се съм бил интересен и полезен. Желая ви весели и споделени коледни и новогодишни празници. Бъдете здрави и много щастливи! 🎄🎁 🌟

1251 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page