春节, Китайската нова година, или Пролетния фестивал, е всеизвестен празник, познат с пищни празненства, много фойерверки, разговори и игри до зори. Милиони хора са готови да минат страшни преживявания по гарите и пътищата, за да се приберат и да имат шанс да са с близките си на празника. Танц на дракона【龙】, танц на лъва【狮子】, много пелмени【饺子】, но какво се случва, когато празненствата приключат? Краят на пищните празненства идва на петнадесетия ден от първия лунен месец【元月】, обикновено падащ се февруари или началото на месец март.
Но честванията съвсем не приключват, идва време за друг фестивал! 元宵节 или още Фестивалът на фенерите приканва всички да излязат по улиците с хартиени фенери в ръка. Вероятно сте чували за този празник, известен с небето, пълно с хартиени фенери във всякакви украски.
Децата се опитват да решат гатанки изписани върху хартиените фенери 【猜灯谜】, а възрастните казват сбогом на миналото и си вземат нови фенери, които да освободят следващата година по същото време.
В древни времена, единствено самият император и неговите приближени са имали възможността да честват празника с пищно украсени фенери【灯笼】, докато останалите са имали достъп до по-простовати такива. В наши дни човек може да се сдобие от фенер с големината на ключодържател до двадесетметров такъв, традиционно показван в гр. Сиан.
В основата на легендата за този празник стои една трагедия, която успява да се преобразува в карнавал. Столицата по времето на династията Хан - Чхан ан, дава начало на този така пищен празник. Един ден съветникът на императора се разхождал в градината и видял една прислужница, обляна в сълзи и готова да сложи край на живота си. Невъзможността да види родителите си, откакто пристъпила прага на двореца, я натъжавала безкрайно. Той искал да й помогне и затова измислил план. Разказал на хората как на петнадесетия ден от първия лунен месец градът ще потъне в пламъци. На тринадесетия ден, богът на огъня ще изпрати фея, облечена в червено, която всички трябвало да молят за милост. Тази фея била именно прислужницата 元宵, така тя успяла да се срещне с родителите си в тълпата, носейки топчета от ориз, които и до ден днешен са задължително лакомство за празника, за да умилостивят с дарове Богът на огъня【火】.
Comments